било съм устремило

Речник на българския език

1. било съм устремило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

било съм устремило е производна форма на устремя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).