устремила е

Речник на българския език

1. устремила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

устремила е е производна форма на устремя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. устремила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

устремила е е производна форма на устремя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).