щяло съм да устремя

Речник на българския език

1. щяло съм да устремя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да устремя е производна форма на устремя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).