устремил съм

Речник на българския език

1. устремил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

устремил съм е производна форма на устремя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. устремил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

устремил съм е производна форма на устремя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).