устремил е

Речник на българския език

1. устремил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

устремил е е производна форма на устремя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. устремил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

устремил е е производна форма на устремя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).