устремила си

Речник на българския език

1. устремила си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

устремила си е производна форма на устремя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. устремила си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

устремила си е производна форма на устремя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).