щяла съм да устремя

Речник на българския език

1. щяла съм да устремя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да устремя е производна форма на устремя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).