устремило

Речник на българския език

1. устремило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

устремило е производна форма на устремя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. устремило — мин. деят. св. прич. ср. р.

устремило е производна форма на устремя (мин. деят. св. прич. ср. р.).