щяло съм да съм устремило

Речник на българския език

1. щяло съм да съм устремило — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да съм устремило е производна форма на устремя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).