устремило е

Речник на българския език

1. устремило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

устремило е е производна форма на устремя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. устремило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

устремило е е производна форма на устремя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).