устремило съм

Речник на българския език

1. устремило съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

устремило съм е производна форма на устремя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. устремило съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

устремило съм е производна форма на устремя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).