бушуване

Речник на българския език

бушуване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бу-шу-ва-не
членувано бу-шу-ва-не-то
мн.ч. бу-шу-ва-ния
членувано бу-шу-ва-ни-я-та