умната

Речник на българския език

1. у̀мната наречие (тип 188) редактиране

Значение

нареч. Разг. С ум, с разум. Внимавай, действай умната!

Грешни изписвания (3)

  • умнатъ
  • умнъта
  • умнътъ

2. умната — ж. р. членувано

умната е производна форма на умен (ж. р. членувано).