даровит

Речник на българския език

даровѝт прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

даровѝта, даровѝто, мн. даровѝти, прил. Който притежава дарование; талантлив, способен. Даровит художник.
същ. даровѝтост, даровитостта̀, ж.

Грешни изписвания (3)

  • дарувит
  • дъровит
  • дърувит

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. да-ро-вит
непълен член да-ро-ви-тия
пълен член да-ро-ви-ти-ят
ж. р. да-ро-ви-та
членувано да-ро-ви-та-та
ср. р. да-ро-ви-то
членувано да-ро-ви-то-то
мн. ч. да-ро-ви-ти
членувано да-ро-ви-ти-те