умяло съм

Речник на българския език

1. умяло съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

умяло съм е производна форма на умея (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. умяло съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

умяло съм е производна форма на умея (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).