блестя

Речник на българския език

блестя̀ непреходен глагол от несвършен вид (тип 177ii) редактиране

Значение

блестѝш, мин. св. блестя̀х, мин. прич. блестя̀л, несв.
1. Светя силно, ярко. Слънцето блести.
2. Имам блясък, изпъквам с блясък (в 1 знач.); лъщя. Очите ѝ блестят от радост. Пръстенът ѝ блести на слънцето.
3. Прен. С какво. Правя силно впечатление. Той не блести с ум.

Грешни изписвания (4)

  • блестйа
  • блестйъ
  • блистйа
  • блистйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице блес-тя блес-тим
2 лице блес-тиш блес-ти-те
3 лице блес-ти блес-тят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице блес-тях блес-тях-ме
2 лице блес-тя блес-тях-те
3 лице блес-тя блес-тя-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице блес-тях блес-тях-ме
2 лице блес-те-ше блес-тях-те
3 лице блес-те-ше блес-тя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице блестял съм блестяла съм блестяло съм блестели сме
2 лице блестял си блестяла си блестяло си блестели сте
3 лице блестял е блестяла е блестяло е блестели са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях блестял бях блестяла бях блестяло бяхме блестели
2 лице беше блестял беше блестяла беше блестяло бяхте блестели
3 лице беше блестял беше блестяла беше блестяло бяха блестели
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще блестя ще блестим
2 лице ще блестиш ще блестите
3 лице ще блести ще блестят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм блестял ще съм блестяла ще съм блестяло ще сме блестели
2 лице ще си блестял ще си блестяла ще си блестяло ще сте блестели
3 лице ще е блестял ще е блестяла ще е блестяло ще са блестели
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да блестя щяхме да блестим
2 лице щеше да блестиш щяхте да блестите
3 лице щеше да блести щяха да блестят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм блестял щях да съм блестяла щях да съм блестяло щяхме да сме блестели
2 лице щеше да си блестял щеше да си блестяла щеше да си блестяло щяхте да сте блестели
3 лице щеше да е блестял щеше да е блестяла щеше да е блестяло щяха да са блестели
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице блестял съм блестяла съм блестяло съм блестели сме
2 лице блестял си блестяла си блестяло си блестели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице блестял съм блестяла съм блестяло съм блестели сме
2 лице блестял си блестяла си блестяло си блестели сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм блестял била съм блестяла било съм блестяло били сме блестели
2 лице бил си блестял била си блестяла било си блестяло били сте блестели
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да блестя щяла съм да блестя щяло съм да блестя щели сме да блестим
2 лице щял си да блестиш щяла си да блестиш щяло си да блестиш щели сте да блестите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм блестял щяла съм да съм блестяла щяло съм да съм блестяло щели сме да сме блестели
2 лице щял си да си блестял щяла си да си блестяла щяло си да си блестяло щели сте да сте блестели
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих блестял бих блестяла бих блестяло бихме блестели
2 лице би блестял би блестяла би блестяло бихте блестели
3 лице би блестял би блестяла би блестяло биха блестели
Повелително наклонение
единствено число множествено число
блес-ти блес-те-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род блес-тял
непълен член блес-те-лия
пълен член блес-те-ли-ят
женски род блес-тя-ла
членувано блес-тя-ла-та
среден род блес-тя-ло
членувано блес-тя-ло-то
множествено число блес-те-ли
членувано блес-те-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род блес-тял
женски род блес-тя-ла
среден род блес-тя-ло
множествено число блес-те-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род блес-тящ
непълен член блес-тя-щия
пълен член блес-тя-щи-ят
женски род блес-тя-ща
членувано блес-тя-ща-та
среден род блес-тя-що
членувано блес-тя-що-то
множествено число блес-тя-щи
членувано блес-тя-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

блес-тей-ки