блести

Речник на българския език

1. блести — сег. вр., 3 л., ед. ч.

блести е производна форма на блестя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. блести — повелително наклонение, ед. ч.

блести е производна форма на блестя (повелително наклонение, ед. ч.).