лъщя

Речник на българския език

лъщя̀ непреходен глагол от несвършен вид (тип 177ii) редактиране

Значение

лъщѝш, мин. св. лъщя̀х, мин. прич. лъщя̀л, несв. Отразявам светлина; блестя. Косата ѝ лъщи на слънцето. Лакът лъщи.

Грешни изписвания (5)

  • лъштя
  • лащйа
  • лащйъ
  • лъщйа
  • лъщйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице лъ-щя лъ-щим
2 лице лъ-щиш лъ-щи-те
3 лице лъ-щи лъ-щят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице лъ-щях лъ-щях-ме
2 лице лъ-щя лъ-щях-те
3 лице лъ-щя лъ-щя-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице лъ-щях лъ-щях-ме
2 лице лъ-ще-ше лъ-щях-те
3 лице лъ-ще-ше лъ-щя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице лъщял съм лъщяла съм лъщяло съм лъщели сме
2 лице лъщял си лъщяла си лъщяло си лъщели сте
3 лице лъщял е лъщяла е лъщяло е лъщели са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях лъщял бях лъщяла бях лъщяло бяхме лъщели
2 лице беше лъщял беше лъщяла беше лъщяло бяхте лъщели
3 лице беше лъщял беше лъщяла беше лъщяло бяха лъщели
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще лъщя ще лъщим
2 лице ще лъщиш ще лъщите
3 лице ще лъщи ще лъщят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм лъщял ще съм лъщяла ще съм лъщяло ще сме лъщели
2 лице ще си лъщял ще си лъщяла ще си лъщяло ще сте лъщели
3 лице ще е лъщял ще е лъщяла ще е лъщяло ще са лъщели
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да лъщя щяхме да лъщим
2 лице щеше да лъщиш щяхте да лъщите
3 лице щеше да лъщи щяха да лъщят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм лъщял щях да съм лъщяла щях да съм лъщяло щяхме да сме лъщели
2 лице щеше да си лъщял щеше да си лъщяла щеше да си лъщяло щяхте да сте лъщели
3 лице щеше да е лъщял щеше да е лъщяла щеше да е лъщяло щяха да са лъщели
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице лъщял съм лъщяла съм лъщяло съм лъщели сме
2 лице лъщял си лъщяла си лъщяло си лъщели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице лъщял съм лъщяла съм лъщяло съм лъщели сме
2 лице лъщял си лъщяла си лъщяло си лъщели сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм лъщял била съм лъщяла било съм лъщяло били сме лъщели
2 лице бил си лъщял била си лъщяла било си лъщяло били сте лъщели
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да лъщя щяла съм да лъщя щяло съм да лъщя щели сме да лъщим
2 лице щял си да лъщиш щяла си да лъщиш щяло си да лъщиш щели сте да лъщите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм лъщял щяла съм да съм лъщяла щяло съм да съм лъщяло щели сме да сме лъщели
2 лице щял си да си лъщял щяла си да си лъщяла щяло си да си лъщяло щели сте да сте лъщели
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих лъщял бих лъщяла бих лъщяло бихме лъщели
2 лице би лъщял би лъщяла би лъщяло бихте лъщели
3 лице би лъщял би лъщяла би лъщяло биха лъщели
Повелително наклонение
единствено число множествено число
лъ-щи лъ-ще-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род лъ-щял
непълен член лъ-ще-лия
пълен член лъ-ще-ли-ят
женски род лъ-щя-ла
членувано лъ-щя-ла-та
среден род лъ-щя-ло
членувано лъ-щя-ло-то
множествено число лъ-ще-ли
членувано лъ-ще-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род лъ-щял
женски род лъ-щя-ла
среден род лъ-щя-ло
множествено число лъ-ще-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род лъ-щящ
непълен член лъ-щя-щия
пълен член лъ-щя-щи-ят
женски род лъ-щя-ща
членувано лъ-щя-ща-та
среден род лъ-щя-що
членувано лъ-щя-що-то
множествено число лъ-щя-щи
членувано лъ-щя-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

лъ-щей-ки