лъщели

Речник на българския език

1. лъщели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

лъщели е производна форма на лъщя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. лъщели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

лъщели е производна форма на лъщя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. лъщели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

лъщели е производна форма на лъщя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. лъщели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

лъщели е производна форма на лъщя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).