лъщяло е

Речник на българския език

1. лъщяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

лъщяло е е производна форма на лъщя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. лъщяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

лъщяло е е производна форма на лъщя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. лъщяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

лъщяло е е производна форма на лъщя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).