лъщял

Речник на българския език

1. лъщял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

лъщял е производна форма на лъщя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. лъщял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

лъщял е производна форма на лъщя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. лъщял — мин. деят. св. прич. м. р.

лъщял е производна форма на лъщя (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. лъщял — мин. деят. несв. прич. м. р.

лъщял е производна форма на лъщя (мин. деят. несв. прич. м. р.).