лъщяхте

Речник на българския език

1. лъщяхте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

лъщяхте е производна форма на лъщя (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. лъщяхте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

лъщяхте е производна форма на лъщя (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).