честолюбив

Речник на българския език

честолюбѝв прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • честолйобив
  • честолйубив
  • честулйобив
  • честулйубив
  • честулюбив
  • чистолйобив
  • чистолйубив
  • чистолюбив
  • чистулйобив
  • чистулйубив
  • чистулюбив
  • честолюбиф
  • честулюбиф
  • чистолюбиф
  • чистулюбиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. чес-то-лю-бив
непълен член чес-то-лю-би-вия
пълен член чес-то-лю-би-ви-ят
ж. р. чес-то-лю-би-ва
членувано чес-то-лю-би-ва-та
ср. р. чес-то-лю-би-во
членувано чес-то-лю-би-во-то
мн. ч. чес-то-лю-би-ви
членувано чес-то-лю-би-ви-те