самолюбѝв
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
самолюбива, самолюбиво, мн. самолюбиви, прил. Който се отличава с ясно изразено самолюбие.
Грешни изписвания (15)
- самолйобив
- самолйубив
- самулйобив
- самулйубив
- самулюбив
- съмолйобив
- съмолйубив
- съмолюбив
- съмулйобив
- съмулйубив
- съмулюбив
- самолюбиф
- самулюбиф
- съмолюбиф
- съмулюбиф
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | са-мо-лю-бив | |
|---|---|---|---|
| непълен член | са-мо-лю-би-вия | ||
| пълен член | са-мо-лю-би-ви-ят | ||
| ж. р. | са-мо-лю-би-ва | ||
| членувано | са-мо-лю-би-ва-та | ||
| ср. р. | са-мо-лю-би-во | ||
| членувано | са-мо-лю-би-во-то | ||
| мн. ч. | са-мо-лю-би-ви | ||
| членувано | са-мо-лю-би-ви-те | ||