самолюбив

Речник на българския език

самолюбѝв прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

самолюбива, самолюбиво, мн. самолюбиви, прил. Който се отличава с ясно изразено самолюбие.

Грешни изписвания (15)

  • самолйобив
  • самолйубив
  • самулйобив
  • самулйубив
  • самулюбив
  • съмолйобив
  • съмолйубив
  • съмолюбив
  • съмулйобив
  • съмулйубив
  • съмулюбив
  • самолюбиф
  • самулюбиф
  • съмолюбиф
  • съмулюбиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. са-мо-лю-бив
непълен член са-мо-лю-би-вия
пълен член са-мо-лю-би-ви-ят
ж. р. са-мо-лю-би-ва
членувано са-мо-лю-би-ва-та
ср. р. са-мо-лю-би-во
членувано са-мо-лю-би-во-то
мн. ч. са-мо-лю-би-ви
членувано са-мо-лю-би-ви-те