самолюбиво

Речник на българския език

1. самолюбѝво — наречие (тип 188) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • самолюбиву
  • самулюбиво
  • самулюбиву
  • съмолюбиво
  • съмолюбиву
  • съмулюбиво
  • съмулюбиву

2. самолюбиво — ср. р.

самолюбиво е производна форма на самолюбив (ср. р.).

Връзки