себелюбѝв
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
Грешни изписвания (15)
- себелйобив
- себелйубив
- себилйобив
- себилйубив
- себилюбив
- сибелйобив
- сибелйубив
- сибелюбив
- сибилйобив
- сибилйубив
- сибилюбив
- себелюбиф
- себилюбиф
- сибелюбиф
- сибилюбиф
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | се-бе-лю-бив | |
|---|---|---|---|
| непълен член | се-бе-лю-би-вия | ||
| пълен член | се-бе-лю-би-ви-ят | ||
| ж. р. | се-бе-лю-би-ва | ||
| членувано | се-бе-лю-би-ва-та | ||
| ср. р. | се-бе-лю-би-во | ||
| членувано | се-бе-лю-би-во-то | ||
| мн. ч. | се-бе-лю-би-ви | ||
| членувано | се-бе-лю-би-ви-те | ||