източил
1.
източил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
източил
е производна форма
на източа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
източил —
мин. деят. св. прич. м. р.
източил
е производна форма
на източа (мин. деят. св. прич. м. р.).