дългосрочен

Речник на българския език

дългосро̀чен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • далгосрочен
  • далгосрочин
  • далгусрочен
  • далгусрочин
  • дългосрочин
  • дългусрочен
  • дългусрочин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. дъл-гос-ро-чен
непълен член дъл-гос-роч-ния
пълен член дъл-гос-роч-ни-ят
ж. р. дъл-гос-роч-на
членувано дъл-гос-роч-на-та
ср. р. дъл-гос-роч-но
членувано дъл-гос-роч-но-то
мн. ч. дъл-гос-роч-ни
членувано дъл-гос-роч-ни-те