гемия

Речник на българския език

гемѝя съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. гемѝи, ж. Разг. Неголям кораб с платна.
Потънали му гемиите.Разг. Умислил се, замислил се, като че има сериозна грижа.
Тежка гемия.Разг. Муден, пипкав човек.

Грешни изписвания (3)

  • гемиъ
  • гимиъ
  • гимия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ге-мия
членувано ге-ми-я-та
мн.ч. ге-мии
членувано ге-ми-и-те
звателна форма