недеятелен

Речник на българския език

недея̀телен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

недея̀телна, недея̀телно, мн. недея̀телни, прил. Който не е деятелен; бездействен.
същ. недея̀телност, недеятелността̀, ж.

Грешни изписвания (15)

  • недеятелин
  • недеятилен
  • недеятилин
  • недиятелен
  • недиятелин
  • недиятилен
  • недиятилин
  • нидеятелен
  • нидеятелин
  • нидеятилен
  • нидеятилин
  • нидиятелен
  • нидиятелин
  • нидиятилен
  • нидиятилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. не-де-я-те-лен
непълен член не-де-я-тел-ния
пълен член не-де-я-тел-ни-ят
ж. р. не-де-я-тел-на
членувано не-де-я-тел-на-та
ср. р. не-де-я-тел-но
членувано не-де-я-тел-но-то
мн. ч. не-де-я-тел-ни
членувано не-де-я-тел-ни-те