нехайник

Речник на българския език

неха̀йник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. неха̀йници, м. Нехаен и безгрижен човек.

Грешни изписвания (3)

  • нехайнек
  • нихайнек
  • нихайник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. не-хай-ник
непълен член не-хай-ни-ка
пълен член не-хай-ни-кът
мн.ч. не-хай-ни-ци
членувано не-хай-ни-ци-те
бройна форма не-хай-ни-ци
звателна форма не-хай-ни-ко