плодовит

Речник на българския език

плодовѝт прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

плодовѝта, плодовѝто, мн. плодовѝти, прил.
1. Който дава много плод. Плодовито дърво.
2. Който ражда многобройно поколение. Плодовита свиня.
3. В който се ражда много плод. Плодовита година.
4. Прен. Който твори много. Плодовит писател.
същ. плодовѝтост, плодовитостта̀, ж.

Грешни изписвания (3)

  • плодувит
  • плудовит
  • плудувит

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. пло-до-вит
непълен член пло-до-ви-тия
пълен член пло-до-ви-ти-ят
ж. р. пло-до-ви-та
членувано пло-до-ви-та-та
ср. р. пло-до-ви-то
членувано пло-до-ви-то-то
мн. ч. пло-до-ви-ти
членувано пло-до-ви-ти-те