двояк

Речник на българския език

двоя̀к прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

двоя̀ка, двоя̀ко, мн. двоя̀ки, прил.
1. Който може да се прояви в две форми, в два вида. Двояко ударение.
2. Който има противоречив характер, двойствен. Двояк смисъл.
същ. двоя̀кост, двоякостта̀, ж.

Грешни изписвания (1)

  • двуяк

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. дво-як
непълен член дво-я-кия
пълен член дво-я-ки-ят
ж. р. дво-я-ка
членувано дво-я-ка-та
ср. р. дво-я-ко
членувано дво-я-ко-то
мн. ч. дво-я-ки
членувано дво-я-ки-те