1.
дво̀ен
—
прилагателно име
(тип 85)
Значение
дво̀йна, дво̀йно, мн. дво̀йни, прил.
1. Който е съставен от две еднакви части или от два предмета. Двойно дъно. Двоен лист.
2. Който е два пъти по-голям. Двойна порция. Двойна доза.
3. Двуличен, двойствен. Двойна игра.
4. Който е извършен два пъти. Скок с двойно превъртане.
• Двойна пневмония. — Спец. Пневмония, която засяга и двете части на белия дроб.
• Двойна звезда. — Две звезди, които се движат заедно в пространството и изглеждат като една.
• Двоен дикиш. — Повторно извършване на някаква дейност.
• Меря с двоен аршин. — Преценявам с различен критерий еднакви прояви на различни хора.
1. Който е съставен от две еднакви части или от два предмета. Двойно дъно. Двоен лист.
2. Който е два пъти по-голям. Двойна порция. Двойна доза.
3. Двуличен, двойствен. Двойна игра.
4. Който е извършен два пъти. Скок с двойно превъртане.
• Двойна пневмония. — Спец. Пневмония, която засяга и двете части на белия дроб.
• Двойна звезда. — Две звезди, които се движат заедно в пространството и изглеждат като една.
• Двоен дикиш. — Повторно извършване на някаква дейност.
• Меря с двоен аршин. — Преценявам с различен критерий еднакви прояви на различни хора.
Синоними
Грешни изписвания (1)
- двоин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | дво-ен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | двой-ния | ||
| пълен член | двой-ни-ят | ||
| ж. р. | двой-на | ||
| членувано | двой-на-та | ||
| ср. р. | двой-но | ||
| членувано | двой-но-то | ||
| мн. ч. | двой-ни | ||
| членувано | двой-ни-те | ||
2. двоен — мин. страд. прич. м. р.
двоен е производна форма на двоя (мин. страд. прич. м. р.).