дисонантен

Речник на българския език

дисона̀нтен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • десонантен
  • десонантин
  • десунантен
  • десунантин
  • дисонантин
  • дисунантен
  • дисунантин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ди-со-нан-тен
непълен член ди-со-нан-т-ния
пълен член ди-со-нан-т-ни-ят
ж. р. ди-со-нан-т-на
членувано ди-со-нан-т-на-та
ср. р. ди-со-нан-т-но
членувано ди-со-нан-т-но-то
мн. ч. ди-со-нан-т-ни
членувано ди-со-нан-т-ни-те