оръфан

Речник на българския език

1. оръ̀фан прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • оръфън
  • уръфан
  • уръфън

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. оръ-фан
непълен член оръ-фа-ния
пълен член оръ-фа-ни-ят
ж. р. оръ-фа-на
членувано оръ-фа-на-та
ср. р. оръ-фа-но
членувано оръ-фа-но-то
мн. ч. оръ-фа-ни
членувано оръ-фа-ни-те

2. оръфан — мин. страд. прич. м. р.

оръфан е производна форма на оръфам (мин. страд. прич. м. р.).