одърпан

Речник на българския език

1. одъ̀рпан прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • одърпън
  • удърпан
  • удърпън

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. одър-пан
непълен член одър-па-ния
пълен член одър-па-ни-ят
ж. р. одър-па-на
членувано одър-па-на-та
ср. р. одър-па-но
членувано одър-па-но-то
мн. ч. одър-па-ни
членувано одър-па-ни-те

2. одърпан — мин. страд. прич. м. р.

одърпан е производна форма на одърпам (мин. страд. прич. м. р.).