оръфам

Речник на българския език

оръ̀фам преходен глагол от свършен вид (тип 186tt) редактиране

Значение

оръ̀фаш, св.вж. оръфвам.

Грешни изписвания (3)

  • оръфъм
  • уръфам
  • уръфъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице оръ-фам оръ-фа-ме
2 лице оръ-фаш оръ-фа-те
3 лице оръ-фа оръ-фат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице оръ-фах оръ-фах-ме
2 лице оръ-фа оръ-фах-те
3 лице оръ-фа оръ-фа-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице оръ-фах оръ-фах-ме
2 лице оръ-фа-ше оръ-фах-те
3 лице оръ-фа-ше оръ-фа-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице оръфал съм оръфала съм оръфало съм оръфали сме
2 лице оръфал си оръфала си оръфало си оръфали сте
3 лице оръфал е оръфала е оръфало е оръфали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях оръфал бях оръфала бях оръфало бяхме оръфали
2 лице беше оръфал беше оръфала беше оръфало бяхте оръфали
3 лице беше оръфал беше оръфала беше оръфало бяха оръфали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще оръфам ще оръфаме
2 лице ще оръфаш ще оръфате
3 лице ще оръфа ще оръфат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм оръфал ще съм оръфала ще съм оръфало ще сме оръфали
2 лице ще си оръфал ще си оръфала ще си оръфало ще сте оръфали
3 лице ще е оръфал ще е оръфала ще е оръфало ще са оръфали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да оръфам щяхме да оръфаме
2 лице щеше да оръфаш щяхте да оръфате
3 лице щеше да оръфа щяха да оръфат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм оръфал щях да съм оръфала щях да съм оръфало щяхме да сме оръфали
2 лице щеше да си оръфал щеше да си оръфала щеше да си оръфало щяхте да сте оръфали
3 лице щеше да е оръфал щеше да е оръфала щеше да е оръфало щяха да са оръфали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице оръфал съм оръфала съм оръфало съм оръфали сме
2 лице оръфал си оръфала си оръфало си оръфали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице оръфал съм оръфала съм оръфало съм оръфали сме
2 лице оръфал си оръфала си оръфало си оръфали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм оръфал била съм оръфала било съм оръфало били сме оръфали
2 лице бил си оръфал била си оръфала било си оръфало били сте оръфали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да оръфам щяла съм да оръфам щяло съм да оръфам щели сме да оръфаме
2 лице щял си да оръфаш щяла си да оръфаш щяло си да оръфаш щели сте да оръфате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм оръфал щяла съм да съм оръфала щяло съм да съм оръфало щели сме да сме оръфали
2 лице щял си да си оръфал щяла си да си оръфала щяло си да си оръфало щели сте да сте оръфали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих оръфал бих оръфала бих оръфало бихме оръфали
2 лице би оръфал би оръфала би оръфало бихте оръфали
3 лице би оръфал би оръфала би оръфало биха оръфали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
оръ-фай оръ-фай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род оръ-фан
непълен член оръ-фа-ния
пълен член оръ-фа-ни-ят
женски род оръ-фа-на
членувано оръ-фа-на-та
среден род оръ-фа-но
членувано оръ-фа-но-то
множествено число оръ-фа-ни
членувано оръ-фа-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род оръ-фал
непълен член оръ-фа-лия
пълен член оръ-фа-ли-ят
женски род оръ-фа-ла
членувано оръ-фа-ла-та
среден род оръ-фа-ло
членувано оръ-фа-ло-то
множествено число оръ-фа-ли
членувано оръ-фа-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род оръ-фал
женски род оръ-фа-ла
среден род оръ-фа-ло
множествено число оръ-фа-ли