оръфа

Речник на българския език

1. оръфа — сег. вр., 3 л., ед. ч.

оръфа е производна форма на оръфам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. оръфа — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

оръфа е производна форма на оръфам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. оръфа — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

оръфа е производна форма на оръфам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).