оръфаха

Речник на българския език

1. оръфаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

оръфаха е производна форма на оръфам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. оръфаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

оръфаха е производна форма на оръфам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).