оръфал

Речник на българския език

1. оръфал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оръфал е производна форма на оръфам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оръфал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оръфал е производна форма на оръфам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. оръфал — мин. деят. св. прич. м. р.

оръфал е производна форма на оръфам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. оръфал — мин. деят. несв. прич. м. р.

оръфал е производна форма на оръфам (мин. деят. несв. прич. м. р.).