оръфаше

Речник на българския език

1. оръфаше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

оръфаше е производна форма на оръфам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. оръфаше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

оръфаше е производна форма на оръфам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).