вя̀търничав
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
вя̀търничава, вя̀търничаво, мн. вя̀търничави, прил. Лекомислен, несериозен, непостоянен. Вятърничаво момиче. Много е вятърничава.
Синоними
Грешни изписвания (15)
- вятарнечав
- вятарнечъв
- вятарничав
- вятарничъв
- вятърнечав
- вятърнечъв
- вятърничъв
- вятарнечаф
- вятарнечъф
- вятарничаф
- вятарничъф
- вятърнечаф
- вятърнечъф
- вятърничаф
- вятърничъф
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | вя-тър-ни-чав | |
|---|---|---|---|
| непълен член | вя-тър-ни-ча-вия | ||
| пълен член | вя-тър-ни-ча-ви-ят | ||
| ж. р. | вя-тър-ни-ча-ва | ||
| членувано | вя-тър-ни-ча-ва-та | ||
| ср. р. | вя-тър-ни-ча-во | ||
| членувано | вя-тър-ни-ча-во-то | ||
| мн. ч. | вя-тър-ни-ча-ви | ||
| членувано | вя-тър-ни-ча-ви-те | ||