глезен

Речник на българския език

1. глѐзен съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. глѐзени, (два) глѐзена, м. Всяка от двете издути кости в долната част на крака, над стъпалото; кокалче.



глѐзена, глѐзено, мн. глѐзени, прил.
1. Когото са глезили, на когото много са му угаждали, обръщали са му прекомерно внимание. Глезено дете.
2. Който е свойствен на такъв човек. Глезено поведение.

Грешни изписвания (1)

  • глезин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гле-зен
непълен член гле-зе-на
пълен член гле-зе-нът
мн.ч. гле-зе-ни
членувано гле-зе-ни-те
бройна форма гле-зе-на
звателна форма

2. глезен — мин. страд. прич. м. р.

глезен е производна форма на глезя (мин. страд. прич. м. р.).