1. глѐзен — съществително име, мъжки род (тип 7)
Значение
мн. глѐзени, (два) глѐзена, м. Всяка от двете издути кости в долната част на крака, над стъпалото; кокалче.
глѐзена, глѐзено, мн. глѐзени, прил.
1. Когото са глезили, на когото много са му угаждали, обръщали са му прекомерно внимание. Глезено дете.
2. Който е свойствен на такъв човек. Глезено поведение.
глѐзена, глѐзено, мн. глѐзени, прил.
1. Когото са глезили, на когото много са му угаждали, обръщали са му прекомерно внимание. Глезено дете.
2. Който е свойствен на такъв човек. Глезено поведение.
Грешни изписвания (1)
- глезин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
ед.ч. | гле-зен | |
---|---|---|
непълен член | гле-зе-на | |
пълен член | гле-зе-нът | |
мн.ч. | гле-зе-ни | |
членувано | гле-зе-ни-те | |
бройна форма | гле-зе-на | |
звателна форма | — |
2. глезен — мин. страд. прич. м. р.
глезен е производна форма на глезя (мин. страд. прич. м. р.).