надуя

Речник на българския език

наду̀я преходен глагол от свършен вид (тип 163tt) редактиране

Значение

наду̀еш, мин. св. наду̀х, мин. прич. наду̀л, св.вж. надувам.

Грешни изписвания (3)

  • надуъ
  • нъдуъ
  • нъдуя

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице на-дуя на-ду-ем
2 лице на-ду-еш на-ду-е-те
3 лице на-дуе на-ду-ят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице на-дух на-дух-ме
2 лице на-ду на-дух-те
3 лице на-ду на-ду-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице на-ду-ех на-ду-ех-ме
2 лице на-ду-е-ше на-ду-ех-те
3 лице на-ду-е-ше на-ду-е-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице надул съм надула съм надуло съм надули сме
2 лице надул си надула си надуло си надули сте
3 лице надул е надула е надуло е надули са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях надул бях надула бях надуло бяхме надули
2 лице беше надул беше надула беше надуло бяхте надули
3 лице беше надул беше надула беше надуло бяха надули
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще надуя ще надуем
2 лице ще надуеш ще надуете
3 лице ще надуе ще надуят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм надул ще съм надула ще съм надуло ще сме надули
2 лице ще си надул ще си надула ще си надуло ще сте надули
3 лице ще е надул ще е надула ще е надуло ще са надули
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да надуя щяхме да надуем
2 лице щеше да надуеш щяхте да надуете
3 лице щеше да надуе щяха да надуят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм надул щях да съм надула щях да съм надуло щяхме да сме надули
2 лице щеше да си надул щеше да си надула щеше да си надуло щяхте да сте надули
3 лице щеше да е надул щеше да е надула щеше да е надуло щяха да са надули
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице надуел съм надуела съм надуело съм надуели сме
2 лице надуел си надуела си надуело си надуели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице надул съм надула съм надуло съм надули сме
2 лице надул си надула си надуло си надули сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм надул била съм надула било съм надуло били сме надули
2 лице бил си надул била си надула било си надуло били сте надули
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да надуя щяла съм да надуя щяло съм да надуя щели сме да надуем
2 лице щял си да надуеш щяла си да надуеш щяло си да надуеш щели сте да надуете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм надул щяла съм да съм надула щяло съм да съм надуло щели сме да сме надули
2 лице щял си да си надул щяла си да си надула щяло си да си надуло щели сте да сте надули
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих надул бих надула бих надуло бихме надули
2 лице би надул би надула би надуло бихте надули
3 лице би надул би надула би надуло биха надули
Повелително наклонение
единствено число множествено число
на-дуй на-дуй-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род на-дут
непълен член на-ду-тия
пълен член на-ду-ти-ят
женски род на-ду-та
членувано на-ду-та-та
среден род на-ду-то
членувано на-ду-то-то
множествено число на-ду-ти
членувано на-ду-ти-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-дул
непълен член на-ду-лия
пълен член на-ду-ли-ят
женски род на-ду-ла
членувано на-ду-ла-та
среден род на-ду-ло
членувано на-ду-ло-то
множествено число на-ду-ли
членувано на-ду-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-ду-ел
женски род на-ду-е-ла
среден род на-ду-е-ло
множествено число на-ду-е-ли