натруфен

Речник на българския език

1. натру̀фен некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

натру̀фена, натру̀фено, мн. натру̀фени, прил. Който е много накичен, наконтен, нагизден. Натруфена жена.
същ. натру̀феност, натруфеността̀, ж.

Грешни изписвания (3)

  • натруфин
  • нътруфен
  • нътруфин

2. натруфен — мин. страд. прич. м. р.

натруфен е производна форма на натруфя (мин. страд. прич. м. р.).