натруфя

Речник на българския език

1. натру̀фя преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

натру̀фиш, мин. св. натру̀фих, мин. прич. натру̀фил, св.вж. натруфям.

Грешни изписвания (3)

  • натруфъ
  • нътруфъ
  • нътруфя

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице нат-ру-фя нат-ру-фим
2 лице нат-ру-фиш нат-ру-фи-те
3 лице нат-ру-фи нат-ру-фят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице нат-ру-фих нат-ру-фих-ме
2 лице нат-ру-фи нат-ру-фих-те
3 лице нат-ру-фи нат-ру-фи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице нат-ру-фех нат-ру-фех-ме
2 лице нат-ру-фе-ше нат-ру-фех-те
3 лице нат-ру-фе-ше нат-ру-фе-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице натруфил съм натруфила съм натруфило съм натруфили сме
2 лице натруфил си натруфила си натруфило си натруфили сте
3 лице натруфил е натруфила е натруфило е натруфили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях натруфил бях натруфила бях натруфило бяхме натруфили
2 лице беше натруфил беше натруфила беше натруфило бяхте натруфили
3 лице беше натруфил беше натруфила беше натруфило бяха натруфили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще натруфя ще натруфим
2 лице ще натруфиш ще натруфите
3 лице ще натруфи ще натруфят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм натруфил ще съм натруфила ще съм натруфило ще сме натруфили
2 лице ще си натруфил ще си натруфила ще си натруфило ще сте натруфили
3 лице ще е натруфил ще е натруфила ще е натруфило ще са натруфили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да натруфя щяхме да натруфим
2 лице щеше да натруфиш щяхте да натруфите
3 лице щеше да натруфи щяха да натруфят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм натруфил щях да съм натруфила щях да съм натруфило щяхме да сме натруфили
2 лице щеше да си натруфил щеше да си натруфила щеше да си натруфило щяхте да сте натруфили
3 лице щеше да е натруфил щеше да е натруфила щеше да е натруфило щяха да са натруфили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице натруфел съм натруфела съм натруфело съм натруфели сме
2 лице натруфел си натруфела си натруфело си натруфели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице натруфил съм натруфила съм натруфило съм натруфили сме
2 лице натруфил си натруфила си натруфило си натруфили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм натруфил била съм натруфила било съм натруфило били сме натруфили
2 лице бил си натруфил била си натруфила било си натруфило били сте натруфили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да натруфя щяла съм да натруфя щяло съм да натруфя щели сме да натруфим
2 лице щял си да натруфиш щяла си да натруфиш щяло си да натруфиш щели сте да натруфите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм натруфил щяла съм да съм натруфила щяло съм да съм натруфило щели сме да сме натруфили
2 лице щял си да си натруфил щяла си да си натруфила щяло си да си натруфило щели сте да сте натруфили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих натруфил бих натруфила бих натруфило бихме натруфили
2 лице би натруфил би натруфила би натруфило бихте натруфили
3 лице би натруфил би натруфила би натруфило биха натруфили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
нат-ру-фи нат-ру-фе-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род нат-ру-фен
непълен член нат-ру-фе-ния
пълен член нат-ру-фе-ни-ят
женски род нат-ру-фе-на
членувано нат-ру-фе-на-та
среден род нат-ру-фе-но
членувано нат-ру-фе-но-то
множествено число нат-ру-фе-ни
членувано нат-ру-фе-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род нат-ру-фил
непълен член нат-ру-фи-лия
пълен член нат-ру-фи-ли-ят
женски род нат-ру-фи-ла
членувано нат-ру-фи-ла-та
среден род нат-ру-фи-ло
членувано нат-ру-фи-ло-то
множествено число нат-ру-фи-ли
членувано нат-ру-фи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род нат-ру-фел
женски род нат-ру-фе-ла
среден род нат-ру-фе-ло
множествено число нат-ру-фе-ли

2. натруфя — сег. вр., 3 л., ед. ч.

натруфя е производна форма на натруфям (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. натруфя — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

натруфя е производна форма на натруфям (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. натруфя — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

натруфя е производна форма на натруфям (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).