натруфям

Речник на българския език

натру̀фям преходен глагол от несвършен вид (тип 187ti) редактиране

Значение

натру̀фяш, несв. и натру̀фя, св.; кого/какво. Труфя много, накичвам, нагиздвам.

Грешни изписвания (3)

  • натруфъм
  • нътруфъм
  • нътруфям

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице нат-ру-фям нат-ру-фя-ме
2 лице нат-ру-фяш нат-ру-фя-те
3 лице нат-ру-фя нат-ру-фят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице нат-ру-фях нат-ру-фях-ме
2 лице нат-ру-фя нат-ру-фях-те
3 лице нат-ру-фя нат-ру-фя-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице нат-ру-фях нат-ру-фях-ме
2 лице нат-ру-фя-ше нат-ру-фях-те
3 лице нат-ру-фя-ше нат-ру-фя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице натруфял съм натруфяла съм натруфяло съм натруфяли сме
2 лице натруфял си натруфяла си натруфяло си натруфяли сте
3 лице натруфял е натруфяла е натруфяло е натруфяли са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях натруфял бях натруфяла бях натруфяло бяхме натруфяли
2 лице беше натруфял беше натруфяла беше натруфяло бяхте натруфяли
3 лице беше натруфял беше натруфяла беше натруфяло бяха натруфяли
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще натруфям ще натруфяме
2 лице ще натруфяш ще натруфяте
3 лице ще натруфя ще натруфят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм натруфял ще съм натруфяла ще съм натруфяло ще сме натруфяли
2 лице ще си натруфял ще си натруфяла ще си натруфяло ще сте натруфяли
3 лице ще е натруфял ще е натруфяла ще е натруфяло ще са натруфяли
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да натруфям щяхме да натруфяме
2 лице щеше да натруфяш щяхте да натруфяте
3 лице щеше да натруфя щяха да натруфят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм натруфял щях да съм натруфяла щях да съм натруфяло щяхме да сме натруфяли
2 лице щеше да си натруфял щеше да си натруфяла щеше да си натруфяло щяхте да сте натруфяли
3 лице щеше да е натруфял щеше да е натруфяла щеше да е натруфяло щяха да са натруфяли
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице натруфял съм натруфяла съм натруфяло съм натруфяли сме
2 лице натруфял си натруфяла си натруфяло си натруфяли сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице натруфял съм натруфяла съм натруфяло съм натруфяли сме
2 лице натруфял си натруфяла си натруфяло си натруфяли сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм натруфял била съм натруфяла било съм натруфяло били сме натруфяли
2 лице бил си натруфял била си натруфяла било си натруфяло били сте натруфяли
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да натруфям щяла съм да натруфям щяло съм да натруфям щели сме да натруфяме
2 лице щял си да натруфяш щяла си да натруфяш щяло си да натруфяш щели сте да натруфяте
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм натруфял щяла съм да съм натруфяла щяло съм да съм натруфяло щели сме да сме натруфяли
2 лице щял си да си натруфял щяла си да си натруфяла щяло си да си натруфяло щели сте да сте натруфяли
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих натруфял бих натруфяла бих натруфяло бихме натруфяли
2 лице би натруфял би натруфяла би натруфяло бихте натруфяли
3 лице би натруфял би натруфяла би натруфяло биха натруфяли
Повелително наклонение
единствено число множествено число
нат-ру-фяй нат-ру-фяй-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род нат-ру-фян
непълен член нат-ру-фя-ния
пълен член нат-ру-фя-ни-ят
женски род нат-ру-фя-на
членувано нат-ру-фя-на-та
среден род нат-ру-фя-но
членувано нат-ру-фя-но-то
множествено число нат-ру-фя-ни
членувано нат-ру-фя-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род нат-ру-фял
непълен член нат-ру-фя-лия
пълен член нат-ру-фя-ли-ят
женски род нат-ру-фя-ла
членувано нат-ру-фя-ла-та
среден род нат-ру-фя-ло
членувано нат-ру-фя-ло-то
множествено число нат-ру-фя-ли
членувано нат-ру-фя-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род нат-ру-фял
женски род нат-ру-фя-ла
среден род нат-ру-фя-ло
множествено число нат-ру-фя-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род нат-ру-фящ
непълен член нат-ру-фя-щия
пълен член нат-ру-фя-щи-ят
женски род нат-ру-фя-ща
членувано нат-ру-фя-ща-та
среден род нат-ру-фя-що
членувано нат-ру-фя-що-то
множествено число нат-ру-фя-щи
членувано нат-ру-фя-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

нат-ру-фяй-ки