натруфял

Речник на българския език

1. натруфял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

натруфял е производна форма на натруфям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. натруфял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

натруфял е производна форма на натруфям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. натруфял — мин. деят. св. прич. м. р.

натруфял е производна форма на натруфям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. натруфял — мин. деят. несв. прич. м. р.

натруфял е производна форма на натруфям (мин. деят. несв. прич. м. р.).