натруфяха

Речник на българския език

1. натруфяха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

натруфяха е производна форма на натруфям (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. натруфяха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

натруфяха е производна форма на натруфям (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).